Археологията за археолозите! (?).*

Археологията за археолозите! (?).*

            *(Текстът бе публикуван в стария и изтрит блог gndumanov през 2010 г. Тук се публикува същият текст без промени. Следва продължение…)

Сред 13-те свети мастиленопечатни документа, които всеки, проявил достатъчно находчивост, трудолюбие, патриотизъм, но също така и наивност, граничеща с глупост, да проведе археологически разкопки на даден обект, трябва да представи пред институцията, за да се сдобие със заветното разрешение един предизвиква особено любопитство:          

Договор с научна институция!!!

Изискването на този документ е действие, достойно за I-ви отдел на VI-то управление на ДС. Тъй като в закона за културното наследство няма ясна дефиниция, какво е „археолог” от него става ясно, че историци, архивисти, етнографи, дори филолози могат да бъдат разкопвачи и следователно археолози, стига да бъдат институционализирани, но магистри и доктори с научна специалност „Археология”, които нямат щастието да имат сключен ОТД с научна институция, пък било то и музея на гр. Каспичан, нямат право да се занимават с теренна работа. Тези индивиди, не са и никакви археолози следователно, защото всеки знае, че археологът копае. По подобен начин преди 20 години са тормозили писатели и художници, които не са членове на съответния, раздаващ направления съюз. Авторите на десетки книги и пиеси или платна без членска карта са аматьори, а ленивите Членове с поръчкови и държавно финансирани изпълнения са истинските професионалисти. Тази синдикална загриженост е направо затрогваща, но авторите или хората подкрепящи тези мерки, трябва да имат предвид, че трудовите им възнаграждения, зависят от броят на обучаваните от тях студенти и докторанти, които те предварително лишават от всякаква надежда за работа при липсата на институционализация. Основен въпрос, на който също така никой не може да отговори е, че в предходните години серия обекти са проучвани от „неинституционализирани” археолози. Каква е тяхната съдба? На принципа „роднина-милиционер”, до всеки археолог на свободна практика, трябва да седне по един „институционализиран” разкопвач?  

  

Проблемът с институционализирането на археолозите в България не е нов. Въпреки че катедрата по Археология към Софийския университет е една от най-старите изобщо, то завършилите още в годините преди Втората Световна война не получават званието „археолози” и в дипломите им не пише „Антична-„ или „Средновековна археология”. Всички знаят, че проф. Богдан Филов е археолог, но в действителност в България, той е завършил класическа филология, а като археолог, но в по-голяма степен епиграф се оформя след обучението си във Фрайбург и Бон. Въпреки това днес той заслужено носи ореола на Археолог №1 На България За Всички Времена (чух го от GP-то си и го считам за представителна извадка). Неговият случай обаче съвсем не е изолиран. Считаните за класици на българската история на средните векове проф. Васил Златарски и проф. Петър Мутафчиев всъщност имат повече приноси за археологията, отколкото много от определящите се за археолози днес. Първият за пръв представя Плиска на международен форум и инициира разкопките в Преслав, а вторият преди да стане преподавател работи в Археологическия институт към БАН (което явно автоматично го прави археолог) и проучва серия представителни археологически обекти. Геният на Мутафчиев е толкова висок, че идеята му за връзка между ландшафта и формирането на българската идентичност никога не е преповторена в България, а тихомълком насмитана под килима, докато в Европа предизвикалата оживени дискусии и масови самоубийства на марксисти студия на Картър Бентли “Ethnicity as practice” излиза едва през 1987 г. Наред с още десетина корифеи това бяха истинските светила, които оформиха особеностите на археологическата наука (това пък какво е?!) в България. Тези професионалисти обаче работеха в тясно сътрудничество с археолози от регионалните музеи, краеведи, учители и ентусиасти. За тях този контакт не беше форма на принуда, а необходимост и напълно естествена част от изследователския процес.

Светлият 9-ти септември на 1944 г. нанесе непоправими поражения на българската археология. Светилата бяха подменени от тъмни субекти, привлечени или направо заловени и натресени от села, гари и паланки. Българските археолози, които се развиват като професионалисти през 50-те и началото на 60-те години съвсем доброволно се признават и припознават като синове на работническата класа и подхождат към теренната си работа както многостаночниците и миньорите към преизпълнението на годишния план. Естествено никой не носи директна вина за характера на епохата и „кипенето на маята на живота”. Огромната вина на българските археолози обаче е, че те сами се припознаха като „историци с лопата” и първи издигнаха великия лозунг „В писмените периоди – писмените сведения преди всичко!” Последица от това е парадоксът, че съгласно Класификатора за научните специалности под шифър „Археология” са записани изследователи, които работят само в писмените периоди. Праисториците не са археолози – факт!

Докато българските археолози живееха в техния си, изпълнен с водка, плетени пуловери, мукавени подметки и чевермета свят, европейската и световната археология следваха своя път, който нямаше нищо общо с местната реалност. Това обаче не остана незабелязано от управляващите партийни кръгове. През 60-те години след серия от идеологически интерглациали, на някакво младо ядро, ръководено от Людмила Живкова, му хрумва, че археологията носи силни дивиденти. За лице на археологията обаче не е привлечен някой от неугледните и говорещи с изявен диалект младежи и девойки археолози, а все още младият и безкрайно надарен Александър Фол. Покойният проф. Фол не принадлежи буквално към „заловените и превъзпитани” представители на РабФак-а. Той е класа! До голяма степен обаче на него също насила му е вменена роля, която едва ли е искал да играе. Всеки, който е имал възможност да общува с него като студент или нещо повече, пази скъпи спомени за пренебрежението и трудно прикритата му ненавист към археолозите и археологията. „Археологията е метод, а не наука!” – казваше той. Днес обаче аз се съмнявам, че такъв фин ум, би изтърсил такова дебелашко изказване без задни мисли и основания. Проф. Фол просто мразеше археолозите заради тяхната вбесяваща посредственост така, както агент Смит от „Матрицата”, мразеше човешкия вид. Отчасти поради тази причина, без да бъде официално „археолог” в България, той стана „български археолог” извън България. По-голямата част от айсберга обаче е невидима и за съжаление е по-опасна.

През 1977 г. със секретно решение на Политбюро към МВнР е създадена службата “Културно наследство”, чието ръководство е поделено между министрите на Външното и Вътрешното министерства и Людмила Живкова. Главната цел на службата е откриването и връщането в страната на културни паметници, които по един или друг начин са изнесени извън държавните граници на България. В случаите, когато няма възможност за откупуването на тези предмети се преминава към придобиването им по “оперативен път” или кражба от музеите или частните колекции и подмяната им с реплики. Обект на службата са широк кръг от артефакти – произведения на съвременното изобразително изкуство, кирилски ръкописи и други исторически документи, но най-вече археологически паметници. Тук излиза парадоксът, че очевидно не съществува ясна дефиниция, кои от тях са определени като “български”, защото са продукт на българската средновековна култура и кои са “български”, просто защото са открити на територията на съвременната българска държава, без оглед на тяхната хронология и културна принадлежност. Особено място в това отношение заемат експертите и оценителите, които естествено са подбрани сред изследователите от системата на БАН и висшите учебни заведения. Основната “тройка” са Богомил Райнов, Светлин Русев и Александър Фол, който е ангажиран с реализирането на сделките в чужбина. От този исторически засвидетелстван факт стават ясни няколко неща:

1. Представителното лице на българската археология изначално е замесено в престъпни схеми.
2. Не съществува граница между археологията като наука и археологията като политическо действие, при което очевидно второто определя първото.
3. Ролята на теренните работници (археолози) е сведена до тази на изкопчиите на канавки, докато самата дума «археология» има фалшив златен блясък, с който всеки се кичи, когато му изнася.
4. В България археологията в сравнително дълъг период от време, не се практикува от археолози.

От средставата за масова информация разбираме, че наскоро се е появило някакво сдружение на колекционерите в България. Ръководният му състав представлява удивителна репродукция на този отпреди 33 години. За политическото участие в този проекти не ми се и мисли, но съм сигурен, че не съм гласувал за тях...  Там обаче отново е Светлин Русев и вместо покойния проф. Фол като «отговорник» за археологията виждаме проф. Иван Маразов. Вероятно много хора са се питали: «Защо никой не извади досието на Фол?». Простият отговор е, че проф. Фол представляваше властта. Не може човек от властта да е агент и да има досие. Случаят на проф. Маразов обаче не е този – той е агент «Библиотекаря», при това със забележително дълъг стаж, надминаващ съзнателния живот на един «млад археолог» в България днес. Ако трябва да продължа с цитатите ще кажа «Конфликтът на интереси е деликатна материя!». Оказва се, че на входа и на изхода на търговията с археология като влияние, визия, бизнес и престъпна дейност стоят едни и същи лица или кръгове. Някога те са били държавни служители, днес са защитници на частни интереси. Схемата обаче не е толкова проста, тъй като от своя страна частните лица или т.нар. «колекционери» имат собственост, чиито произход те не могат и не желаят да обяснят. Поради тази причина те наемат «професорски глас», който заглушава всички въпроси с припева «Това е уникално! То остава в България и това е най-важното! То е наше общо културно-историческо наследство!». Отново имаме нещо «натресено» от страна на държавата и ако се върна към филмовите препратки, то тук бихме влезли в сценарий на Гай Ричи, защото явно се работи с артефакти, които са открити още преди 20 г. при «частни проучвания» или още по-лошо – откраднати са отвън и днес циркулират без да могат да бъдат продадени, защото наистина са толкова уникални, че за тях няма друг пазар освен държавния.

Археологията е доста тежко и самотно занимание за тези, които изберат да се занимават професионално. Трудът на археолога е обвързан с огромно количество административна дейност, която с течение на времето става все повече, заради бюрократичните изисквания, които странно защо засягат само археолозите. Лично на мен, да да се сдобия с 13-те бумаги, които институцията изисква ми излезе около 300 лв. разходи за път и нощувки, които никой не пита откъде взимам, а не би трябвало да ми струва и 1 лв.

Има и образувание, което се води «Асоциация на археолозите в България» или нещо подобно... Не става ясно обаче дали това движение е синдикат, който се бори за връщане на старите социални придобивки на археолозите или се бори за повишаване на научната конкурентоспособност на българските археолози. В първия вариант еталон за българския археолог ще бъде образа на лумпенизирания алкохолик, при което лъскави дилетанти и дебели и потни женоря ще се пъхат из долмени и ще твърдят, че «правят археологически проучвания», докато официално се титулуват неангажиращо «историци», «антрополози» или «изкуствоведи» или втория, при който археологията не е метод, а мултидисциплинарна наука.

           

Накратко - вместо да тормозите колегите си с глупости, направете така, че археологията в България да се практикува от отдадени, клалифицирани и политически неангажирани хора.